BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
LUXperience: Историята на Гергана Цанкова в LUXIMMO GROUP
Добре дошли в LUXperience — вдъхновяващият свят на личностите зад успеха на LUXIMMO GROUP.
В свят, в който иновациите, лидерството и стремежът към съвършенство са движеща сила, LUXIMMO GROUP се откроява не само със своята визия и висок професионализъм, но и с най-ценния си ресурс – хората. Ние вярваме, че истинската сила на бизнеса се крие в професионалистите, които го изграждат и развиват. За нас, успешният бизнес не е само в конкретните резултати, а в професионалистите, които го правят възможен. Всеки член на нашия екип е част от успеха и е преминал през своето уникално пътуване на развитие в LUXIMMO Group.
Създадохме LUXperience, за да разкажем именно техните истории – лични, искрени, вдъхновяващи. Това е пространството, в което ще представим колегите, чийто път в компанията е пример за професионализъм, развитие и страст към работата. Всяка история е отражение на нашата култура – на растеж, подкрепа и възможности.
Ако и ти искаш да създадеш своя собствена история с нас и да научиш повече за възможностите за кариерно развитие, свържи се с нас на: [email protected]
Днес Ви представяме д-р Гергана Цанкова - търговски директор на LUXIMMO GROUP и управляващ LUXIMMO Academy. През 2021г. Гергана получава научна степен "доктор" по научна специалност "Икономика и управление" към УНСС. Нашите клиенти се доверяват на Гергана заради опита ѝ в сферата на недвижимите имоти, а колегите ѝ имат пълно доверие поради лоялното ѝ отношение и отговорността, с която се отнася към своята работа. Тя се отличава с нестандартно мислене и иновативност.
От колко време си в LUXIMMO GROUP?
- От 8 години.
Как стана част от компанията?
- Кандидатствах през jobs.bg
С какво стартира, кои бяха основните ти отговорности в началото?
- Стартирах като брокер в SUPRIMMO – точно когато компанията тепърва се създаваше. Това беше време на ентусиазъм, но и на много предизвикателства. Всичко започваше от нулата – без изградено име, без системи, без клиентска база. Това означаваше, че не просто продавах имоти – изграждах доверие, създавах партньорства, тествах стратегии, учех се в движение. Основните ми отговорности включваха всичко – от намиране на имоти и работа с клиенти до участие в изграждането на вътрешни процеси. Виждах как всяко малко усилие се превръща в основа за нещо по-голямо. Именно това ми даде ценния опит и увереност да поемам по-големи отговорности в бъдеще.
Какви са сега и през какви премина във времето?
- Когато започнах като брокер в SUPRIMMO, компанията беше в своето начало. Нямаше утъпкани пътеки, нито готови формули за успех. Имаше само една мечта, шепа ентусиазъм и много работа. Спомням си първите обаждания, първите клиенти, първите откази. И онзи вътрешен глас, който ме държеше будна: „Можеш повече. Не се отказвай.“
След това дойде възможността да се присъединя към офиса на Вишнева – най-резултатния в цялата група. Там се научих на истинска дисциплина, отговорност и отношение към детайла. Работех до късно, слушах, наблюдавах, питах. Понякога беше трудно. Но никога не съм спирала да вярвам, че всеки вложен час има смисъл.
И тогава се роди една идея – ами ако създадем място, в което хората не просто да се обучават, а да израстват? Да се вдъхновяват, да повярват в себе си, дори когато не знаят откъде да започнат? Така, с много сърце и вяра, създадохме LUXIMMO Academy. Не като структура, а като кауза. И започнах да пътувам – от офис до офис, от град до град. Говорех с колеги, изслушвах, споделях опит, учех и аз от тях. Вярвах, че ако един човек стане по-добър, цялата система се променя.
Днес съм търговски директор на LUXIMMO Group. Отговарям за над 130 души. Но това не е просто позиция. Това е отговорност към хората, които вярват, че могат. Това е умението да виждаш потенциала, още преди самият човек да го е открил. Да помагаш, да водиш, да обединяваш. Да поставяш посока, без да налагаш. Да бъдеш лидер, но преди всичко – човек.
Гордея се с пътя си не защото е бил лесен, а защото беше истински. Гордея се с екипа си, защото всеки от тях е част от тази история. А най-голямата награда за мен не са заглавията, а моментите, в които някой каже: „Благодаря ти, че ми показа, че мога.“
Разкажи ни забавна история от работата си в LUXIMMO GROUP, която ще си спомняш цял живот?
- Понякога най-сигурният път към успешна сделка… минава през грешната врата.
Клиентката ми беше българка – стилна, интелигентна и, както често се казва, доста серт дама. От онези жени, които влизат в стая и въздухът започва да се държи прилично. Знаеше какво иска, имаше изисквания, вкус, а аз ѝ бях обиколила поне 15 имота и все още не бяхме стигнали до онзи „Ето го!“ момент.
Докато не се появи ТОЗИ апартамент – нова сграда, бутикова, с гледка към Витоша и локация, за която други клиенти само мечтаят. Уредих огледа светкавично, подготвих се перфектно и ето ни – аз и госпожа Безкомпромисност – пред входа на новото жилище. Качваме се с асансьора, стигаме до правилния етаж… както мисля аз. Говоря уверено, с жестове:
„Ето тук е апартаментът. Перфектен е. Никой не е живял в него. Просто ще влезем и ще усетите…“
Вадя ключа, слагам го в ключалката. Не влиза. Пробвам пак. Клиентката ме гледа – поглед от типа „дано не си ме разкарвала за глупости“. И точно тогава вратата се отваря… отвътре.
Гол мъж. Истински. По боксерки. С чаша кафе и физиономия „аз не съм поръчвал брокер в 9 сутринта“.
Аз замръзвам. Клиентката – също. Мъжът – най-спокоен на света, вдига вежда и казва: „Сигурна ли сте, че търсите точно мен?“
Аз, пребледняла, се усмихвам на клиентката, която ме гледа с изражение „какво точно гледаме тук – квадратура или мускулатура?“ и само прошепвам:
– Объркала съм етажа…
Оказа се, че сме един етаж по-надолу. В новите сгради всички коридори са еднакви, а ключовете – естествено – не пасват.
Качихме се мълчаливо. Влязохме в правилния апартамент. Този път без изненади. Тишина. Оглед. Паузи. И накрая клиентката, с абсолютно каменно лице, каза:
– Ами… ще го взема. Но ще запомня първия оглед завинаги.
После, вече в колата, се разсмяхме до сълзи. А аз се зарекох винаги, ама винаги, да проверявам два пъти етажа – особено, когато клиентът е с високи изисквания… и още по-високи токчета.
С какво от случилото се през годините се чувстваш горд/а, че си в екипа и си допринесъл/ла за дадения успех?
- С годините най-голямата ми гордост не са конкретните резултати, а хората. Това, че бях до тях, когато започваха с колебание – и ги виждам днес как водят с увереност. Като търговски директор най-ценният резултат за мен не е цифра в отчет, а онзи момент, в който някой, влязъл с мисълта „дали ще се справя?“, вече казва на други: „ще се справим заедно“.Гордея се, че съм част от екип, който вярва в растежа – не само като професионално развитие, а като трансформация на мислене, отношение и самочувствие. Гордея се, че създадохме среда, в която хората не просто работят, а се променят. И ако съм допринесла дори с една искра към нечий път нагоре – тогава съм си свършила работата.
Каква е тайната на дългогодишния LUXperience?
- Тайната на дългогодишния LUXperience не е формула. Не е стратегия на хартия. Тайната е в хората. В онези малки, невидими усилия, които никой не отбелязва, но които изграждат култура. В ежедневното „може повече“, „нека опитаме пак“, „ще го направим по-добре“.
LUXperience е преживяване, което се усеща – в разговора, в отношението, в детайла. То не се учи, то се живее. И ако има нещо, което съм разбрала през годините, то е, че истинският лукс не е в мрамора и фасадите, а в това да бъдеш истински. Да поставиш човека пред сделката. Да изградиш доверие, преди да покажеш квадратура.
Гордея се, че съм част от този път – от трансформацията на една професия, от изграждането на екип, в който се влиза с респект, а се остава с вдъхновение. И ако трябва да обобщя тайната с една дума – тя е смисъл. Защото когато има смисъл, идва отдаденост. А когато има отдаденост – успехът става просто въпрос на време.
Какво би казало сегашното ти АЗ на тогавашното, когато стартира в LUXIMMO GROUP?
- Дръж се здраво – идва време на растеж, какъвто не си си представяла. Ще има моменти, в които ще се съмняваш в себе си, ще се чувстваш малка пред големите очаквания. Но не спирай. Защото вътре в теб има нещо, което ще води и други.
Ще ѝ кажа: Не бързай да приличаш на никого. Твоят стил, твоят подход, твоето сърце ще бъдат причината хората да вярват в теб.
Ще ѝ кажа: Един ден няма просто да си част от екип. Ще изграждаш екипи. Ще водиш хора. Ще създаваш култура. Ще виждаш как тези, които влизат с въпроса „дали ще се справя?“, започват да казват „ще се справим заедно“. И ще знаеш, че си имала роля в това.
Ще ѝ кажа: Не се стреми само към резултати. Стреми се към влияние. И го прави с добро.
И накрая ще ѝ прошепна тихо: Гледай смело. Защото това, което започна като работа, ще се превърне в мисия. И ще си благодарна, че не си се отказала.
Кой е най-големият ти професионален урок досега в компанията?
- Най-големият ми професионален урок не дойде в момент на победа, а в момент на избор.
Когато трябваше да реша дали да гледам само резултата… или човека отсреща. Избрах човека. И оттогава знам: най-големите постижения не се измерват в цифри, а в доверие, което си изградил, когато никой не е гледал. Научих, че стабилен екип не се гради с контрол, а с грижа. Че доверието не се изисква — печели се. Че понякога най-голямата сила на един лидер е търпението да остави другите да блеснат преди него.
Урокът?
Че бизнесът е число. Но смисълът — винаги е човек.
Коя сделка никога няма да забравиш и защо?
- Има една сделка, която ще остане в сърцето ми завинаги. Не беше скъпа. Не беше престижна. Нямаше шумен маркетинг и голям комисион. Беше стара къща в едно малко село до сръбската граница. 45 км в посока, през планини, завои и прахолясали пътища. Всички се чудеха защо я поемам. Защо пътувам по два часа, за оглед, сделка, която почти не носи нищо финансово. Но не всичко се измерва в проценти. Вилата беше построена с ръцете на г-н Христо и съпругата му. Изключителни хора. Камък по камък. Дърво по дърво. Истински дом. Знаех, че я продават, защото не могат вече да се грижат за нея, а децата им нямали интерес. Или поне това беше обяснението. Истината… научих чак на нотариалното изповядване. Тогава разбрах, че средствата от продажбата ще отидат за сърдечна операция на г-н Христо. Че тази сделка не беше просто сделка. Беше последна надежда. Плаках. Истински. Защото не подозирах. А вътрешно нещо ми беше казвало през цялото време: „Направи това. Довърши го.“ Две седмици по-късно получих SMS. Кратък, ясен, разтърсващ: „Благодарение на теб, аз продължавам да живея.“ И в този момент разбрах: това е.
Това е причината да правим това, което правим. Не заради квадратурата. Не заради подписа. А заради онези мигове, в които осъзнаеш, че си бил нужен. Че си променил нечия съдба.
Че си бил точният човек, в точното време, с точното сърце.
Какви умения разви най-много, откакто си част от LUXIMMO GROUP?
- Откакто съм част от LUXIMMO GROUP, развих умения, които не се учат в университет – учат се в живота, в екипа, в отговорността. Научих се да водя не с инструкции, а с вдъхновение. Да чувам хората, не само да ги слушам. Да усещам кога някой мълчи, защото е притеснен – и да му дам пространство да изгрее.
Развих стратегическо мислене, но още повече – чувствителност. Умението да балансирам между резултатите и човечността. Научих се да решавам проблеми бързо, но и да виждам зад тях – системи, нужди, хора. Станах по-спокойна, по-фокусирана, но и по-уверена, че понякога най-добрата реакция е просто да присъстваш с разбиране. И най-важното – развих вяра. В себе си. В хората. В това, че когато градим със смисъл, успехът неизбежно идва.
Какво те мотивира да продължаваш напред дори в натоварени периоди?
- Мотивира ме адреналинът на смисъла. Мотивира ме фактът, че в най-напрегнатите дни се случват най-истинските победи – не онези, които се обявяват на таблото, а онези, които се случват вътре в човека. И ме мотивира нещо съвсем просто: Когато денят свърши и светлините угаснат, да мога да си кажа: "Днес не просто оцеля. Днес преобрази. Нещо. Някого. Себе си."
Кой съвет от колега ти е останал в съзнанието през годините?
- „Коренът на думата "трудно" е "труд".
И оттогава това остана с мен.
Толкова често се плашим от трудностите, сякаш те са нещо лошо. А всъщност… те са просто знак, че си в движение. Че правиш нещо, което си заслужава. Че растеш. Защото няма "трудно", без да има "труд". И няма стойност, без усилие.
Оттогава, когато дойдат натоварени периоди, когато е тежко, когато нещо не се получава от първия път — си напомням това. Че не минавам през провал. Минавам през процес. Чрез труд. И именно там се изграждам – в недовършеното, в сложното, в още-недостигнатото. Затова… не се плаша от трудно.
Приемам го. Като част от пътя. Защото всяко "трудно" ме е водило до "стойностно".
Ако можеше да опишеш работата си с една дума – коя би била тя и защо?
- Работата ми е като… шах. Не се печели с бързи ходове, а с дълбоко мислене. Наблюдаваш. Предвиждаш. Влизаш в позицията на другия, без да губиш своята. Понякога жертваш фигура, за да спасиш цялата игра. А истинската победа не е „шах и мат“, а уважението, с което си играл.
Какво правиш, когато искаш да презаредиш – извън работата?
- Презареждам с онези хора и моменти, които не изискват нищо от мен, освен присъствие. С племенниците ми – които с лекота те пренасят в паралелна реалност, където няма крайни срокове, а само чиста игра и смях без задни мисли. С футбол – защото в онзи миг, в който топката се движи, светът спира да бъде сложно място. С времето, прекарано със семейството и приятелите ми – без план, без цел, без филтър. С хубав филм или подкаст, в които думите имат тежест, а тишината – смисъл. Презареждам се с всичко онова, което не влиза в графици, но се помни. С онези малки, леки на вид радости, които носят голямата вътрешна подреденост. Понякога не ми трябва почивка. Трябва ми само да се върна към себе си.
Какво пожелаваш на LUXIMMO GROUP?
- Пожелавам на LUXIMMO GROUP да остане различен. Не по фасада, а по душа. Да не се подрежда удобно в системата, а да я пренарежда със собствените си стойности. Да продължава да бъде компанията, в която се влиза с очакване за работа, а оставаш, защото намираш среда, която ти напомня какъв човек искаш да бъдеш. Пожелавам ни да не изгубим хъса, с който започнахме, нито блясъка в очите, с който празнуваме всяка малка победа. Да не правим компромис със стила си, дори когато е по-лесно. И да помним: не сме тук, за да приличаме. Ние сме тук, за да оставим следа.
Настоящата статия е авторска и правата върху нейното разпространение принадлежат на нейния автор. Всички снимки, текстове, видео клипове, графични материали и банери в тази статия са собственост на автора и са защитени по закона за авторското право на Република България. Ако желаете да използвате информацията в тази статия, моля свържете се с автора, за да получите разрешение.
в България