BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
Чудните истории на две стари софийски къщи
БНР
31.10.2019
660 са историите на знатните български фамилии на индустриалци, банкери, търговци, политици и интелектуалци и техните домове, събрани от Мариана Мелнишка в два тома – „Къщите говорят“ и „Къщите още говорят“. Разтваряйки кориците им, читателят попада в машина на времето, а своеобразният летопис го води на една архитектурна разходка из цяла България, разкриваща и съдбите на собствениците на впечатляващи сгради.
Да представим всички в един материал е невъзможно, затова избрахме да разкажем за щастливата съдба на две от тях, възвърнали своя блясък, благодарение на добрите си стопани днес. Започваме нашата обиколка от центъра на София, където:
На улица „Хан Крум 31“ се намира къщата на фамилията на банкера Марко Рясков. Тя е в стил сецесион, състоянието ѝ отвън е прекрасно, но вътре няма достъп. Характерно за нейния по-освободен архитектурен стил е заобленият еркер на първия етаж, който завършва със заоблена тераса на втория. Орнаменти под прозорците също не липсват. Това са все много характерни детайли от българската имитация на сецесионовата архитектура през 20-те и 30-те години - разказва Мариана Мелнишка.
Приносът на Марко Рясков за България е, че е успял да предотврати афери и банкови фалити, заплашвали вложители, кредитори и производители в страната. През 1935 г. Марко Рясков е назначен за управител на Българска народна банка, след това става и министър на финансите, а няколко години по-късно участва в акцията за спасяването на евреите в България. Ролята му обаче не е описана, но знаем, че много хора с влиянието и името си са участвали по някакъв начин в това дело.
След 9 септември 1944 година Рясков е задържан и освобождаван многократно, а след 1949 г. е интерниран със семейството си в Севлиево. С идването на новата власт, в дома му в София се настанява министърът на вътрешните работи, а впоследствие и премиер на страната Антон Югов. Така къщата успява да устои и да не бъде унищожена, каквато е била съдбата на много подобни сгради, в които са били настанявани съветски войници.
Следващата спирка от нашето пътуване, в което научаваме за забравените български фамилии и техните домове, ни отвежда на една от централните столични търговски улици - „Витоша“, където вниманието ни привличат няколко красиви сецесионови сгради. Заради ярките им цветове, те лесно се открояват на фона на останалите. Историята на яркозелената е особено интересна, тъй като е собственост на прочутите габровски производители и търговци на кожени изделия Ангел Рачев и Банко Радев, започнали своя път в този бизнес като чираци на други производители. Къщата е добре поддържана и без да се отличава с особена импозантност, впечатлява с декоративните рамки около вратите и прозорците си.
Нещо любопитно за построената през 1911 година сграда е, че в сутерена ѝ се е помещавала прочутата за времето си кръчма „Казака“. Тя е била нещо като средище за софийската бохема. В нея са се събирали хора на изкуството и гостите им от чужбина. Там със свои български колеги и приятели е вечерял и световноизвестният оперен певец Фьодор Шаляпин, както и оперната певица Елена Николай. Сред гостите в локала са били художникът Дечко Узунов и актьорът Константин Кисимов. Следвоенните промени изгонват независимия дух от кръчмата и без него тя не успява да продължи. След 1944 година в къщата са настанени квартиранти. Тогава практиката е била такава, че собствениците са премествани в една стая, а в останалите са настанявани пришълци от провинцията, които работят и поддържат властта, позволила им да живеят в столичния град.
Тези и още много интересни и позабравени истории Мариана Мелнишка е събрала в двете си книги, чиито втори тираж ще представи на 31 октомври в Столична библиотека.
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.
в България