BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
Най-топлите великденски истории се пишат у дома
LUXIMMO
06.04.2026
LUXIMMO Ви пожелава светли великденски празници!
"Никога не съм обичала яйца. Когато бях малка, не понасях и нищо тестено. Сигурно съм единственото дете, което не е изяло нито една солета, нито хапка вафла, геврек или топло хлебче.
Но това не пречи да свързвам яйцата и тестото с едни от най-щастливите мигове в моето детство.
На Велики четвъртък ставах преди всички – нямах търпение да започнем с боядисването! Едвам издържах тези 40-50 минути варене. Водата трябваше да се затопля бавно-бавно, а яйцата – все пак да са твърдо сварени. Колко са счупените? Колко да обагрим в червено? Имаме ли листенца здравец? Сърцето ми подскачаше от радост – бяхме с мама, с баба, случваше се нещо специално в нашия дом, подготвяхме се за велико събитие. По онова време боите за яйца никак не бяха добри. Колкото и да държахме в тях яйцата, те никога не добиваха особено наситен цвят. Лепяхме им ваденки, които бяха абсолютен кич и падаха почти веднага. Няма значение, беше прекрасно.
На Велика събота, както повелява традицията, се месеха козунаците. Мама, баба… И двете изглеждаха като да знаят и могат всичко. Не беше вярно. Майка ми, чиято безкрайната бяла усмивка не слизаше от лицето, вадеше и подреждаше с танцувални движения тави и тенджери. Баба ми седеше достолепно на стол и свила критично устни, обясняваше как не се прави това и онова. И аз – малкото Кате, което копнееше да бръкне в тестото, да се изцапа с този разкош и да вдиша с пълни дробове от радостта, която се стелеше в дома ни. Бях най-малката в къщата – бъдеща жена, бъдеща майка… Бях горда, че съм сред другите две, че съм част от тайнството на празничните приготовления.
Козунакът никога не се получаваше… Или не втасваше, или превтасваше, или беше прекалено сладък, или – никак. Няма значение, беше прекрасно.
На Великден сядахме всички на масата. Аз не ядях – не обичах яйца, нито тестено, нито мазно месо…
Но и без друго не се събирахме, за да се наядем. Събирахме се, за да се споделим. За да изживеем. Не беше важно да препълним масата с храна, а да изпълним домовете с радостта си, сърцата – с обич. И душите – с вяра.
Всяка година правя възстановка на онези най-щастливи празнични моменти от моето детство. Макар вече да съм жена и майка, а друга да е най-малката вкъщи. И макар да ги няма – и майка ми, и баба ми, продължаваме да сме заедно във всички празнични приготовления.
Хората ме питат къде ще бъдем за празниците. Вкъщи, разбира се! Където яйцата може да се напукат, а козунакът да не втаса. Няма значение, ще бъде прекрасно.
Най-топлите истории се пишат у дома.
А най-доброто от домовете идва с LUXIMMO."
Катя Антонова
LUXIMMO - Големи в малките детайли.
в България