Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
20.05.2026
Колективното инвестиране в недвижими имоти навлиза все по-активно на българския пазар и отваря достъп до премиум сегмента за по-широк кръг инвеститори. Моделът позволява на множество малки и средни инвеститори да обединят капитала си и да участват в проекти, които традиционно изискват значителен финансов ресурс.
Темата коментира Красимир Кръстев, управител на Quart Fund, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.
„Това на практика е инвестиране в имоти, като всяко едно друго ... да позволи на група от хора да съберат ресурсите си заедно и да инвестират при абсолютно равноправно в недвижими имоти, което им позволява достъп до доста по-широк пазар.“
Пътят към първия лиценз
По думите на Кръстев прилагането на модела в България е изисквало дълъг процес по съобразяване с европейската регулация и местното законодателство.
„Предизвикателствата са страшно много, като регулацията за инвестиране в недвижими имоти е европейска и нашето законодателство въобще не е изравнено към нея. Ние прекарахме близо две години и половина в опити, заедно с Комисията за финансов надзор, да изравним законодателството така, че това да може да се случва безопасно, прозрачно и сигурно за потребителите и близо след три години успяхме да вземем първия такъв лиценз в България.“
Интересът към подобен тип платформи расте, а почти всеки месец на пазара се появява нов участник. Според Кръстев нулевите лихви по депозитите през последните години също са насочили хората към търсене на алтернативи, като недвижимите имоти остават предпочитан актив.
Как работи моделът?
Колективното инвестиране се основава на фракционна собственост. Вместо да купува цял имот, инвеститорът може да участва с по-малка сума, съответстваща на определена част от проекта.
„Нашият модел е много прост. Ние разбиваме имота на квадратни метри. Продаваме от един квадратен метър нататък. [...] Нашите инвеститори притежават ценни книжа в тях, които им дават директно собственост върху съответната фракция от имот.“
Премиум сегментът остава устойчив
Според Кръстев високият сегмент на имотния пазар в България показва сериозна устойчивост, тъй като купувачите в него често не зависят от банково кредитиране, а качественото предлагане остава ограничено.
„Високият сегмент е този, който последните 10 години и повече [...] не търпи забавяне в ръста на цените... От друга страна, имотите във високия сегмент са все още много малко... и търсенето надвишава значително предлагането.“
За минимизиране на риска компанията работи с внимателно подбрани обекти и строители.
„Ние сме си избрали рамка от топ 10 строители в България. Тези, които строят само в най-добрите райони – задължително имаме дълъг списък с критерии при подбора.“
Прозрачност и вторичен пазар
Ключов елемент в модела е прозрачността на разходите и разпределението на печалбата. При продажба на проекта средствата се разпределят пропорционално между инвеститорите.
„Няма скрити лихви, няма скрити такси, няма абсолютно нищо повече.“
Друг важен елемент е възможността за вторичен пазар, който би решил един от основните проблеми при инвестициите в имоти – ниската ликвидност.
„Вторичният пазар [...] решава и втория фундаментален проблем с инвестициите във високия сегмент. Първият е високата цена, която, акционно разбивайки я, решаваме. Вторият е ликвидността.“
Според Кръстев евентуално охлаждане на пазара може да бъде възможност за дългосрочните фондове, които работят с хоризонт от 2–3 години и могат да получат достъп до по-добри проекти на по-добри цени.
Рисковият профил на инвеститора
Европейската регулация изисква оценка на рисковия профил на инвеститорите. В Quart Fund тя се извършва на база приходи, разходи и експозиция към финансови институции.
„Докато европейският регламент ни задължава само да предупредим инвеститора, ако рисковият му профил е прекалено неподходящ, ние си позволяваме да ги ограничаваме, тъй като нашият интерес е интересът на нашите инвеститори.“
Колективното инвестиране в недвижими имоти постепенно променя достъпа до премиум сегмента, като съчетава по-нисък праг за участие, регулаторна рамка, прозрачност и възможност за по-добра диверсификация.
Цялата статия в оргиниал и видео разговора можете да видите тук.
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.